27 feb 2006, 23:12

Понявга мечтите изгарят

  Poesía
1.7K 0 4
Понявга мечтите изгарят
и превръщат те в пепел,
понявга небето разтварят
и птици поглъщат в изгрева светъл...

Нима си струва в пожар да гориш,
в гърдите сърцето до болка да бие,
нима си струва волно с крила да летиш,
щом в сълзите умора се крие...

Ранен се стаяваш тихо в тъгата си,
търсиш подслон в спомен забравен,
отлита миражът, дамгосва душата ти,
и отново се чувстваш сам и ограбен.

Изгорях във мечтата си,
полетях към изгрева светъл,
нека тази бъде съдбата ми -
да бъда пожар, да ставам на пепел...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...