27 февр. 2006 г., 23:12

Понявга мечтите изгарят 

  Поэзия
1337 0 4
Понявга мечтите изгарят
и превръщат те в пепел,
понявга небето разтварят
и птици поглъщат в изгрева светъл...

Нима си струва в пожар да гориш,
в гърдите сърцето до болка да бие,
нима си струва волно с крила да летиш,
щом в сълзите умора се крие...

Ранен се стаяваш тихо в тъгата си,
търсиш подслон в спомен забравен,
отлита миражът, дамгосва душата ти,
и отново се чувстваш сам и ограбен.

Изгорях във мечтата си,
полетях към изгрева светъл,
нека тази бъде съдбата ми -
да бъда пожар, да ставам на пепел...

© Ана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??