Понявга мечтите изгарят
Понявга мечтите изгарят
и превръщат те в пепел,
понявга небето разтварят
и птици поглъщат в изгрева светъл...
Нима си струва в пожар да гориш,
в гърдите сърцето до болка да бие,
нима си струва волно с крила да летиш,
щом в сълзите умора се крие...
Ранен се стаяваш тихо в тъгата си,
търсиш подслон в спомен забравен,
отлита миражът, дамгосва душата ти,
и отново се чувстваш сам и ограбен.
Изгорях във мечтата си,
полетях към изгрева светъл,
нека тази бъде съдбата ми -
да бъда пожар, да ставам на пепел...
и превръщат те в пепел,
понявга небето разтварят
и птици поглъщат в изгрева светъл...
Нима си струва в пожар да гориш,
в гърдите сърцето до болка да бие,
нима си струва волно с крила да летиш,
щом в сълзите умора се крие...
Ранен се стаяваш тихо в тъгата си,
търсиш подслон в спомен забравен,
отлита миражът, дамгосва душата ти,
и отново се чувстваш сам и ограбен.
Изгорях във мечтата си,
полетях към изгрева светъл,
нека тази бъде съдбата ми -
да бъда пожар, да ставам на пепел...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Всички права запазени
адски хубаво е!