thedac (Димитър Драганов)
873 1129
10 dic 2020, 23:01

Попътен вятър 

  Poesía » Filosófica, Civil
653 2 3

Мечтая си да бъдем по-добри
и някак си усмихнато човечни,
но зная, че издигам планини
от моите илюзии далечни.

Боли, че сме оставени сами,
и дните ни отлитат като птици.
Навън вали, а утрото блести.
Съдбите ни са кацнали на жици.

Умората е хищен господар
на хората, от болката сломени.
Душата е танцуващ нестинар.
Очите ни са огненочервени.

Будуваме смирени през нощта
и сякаш небесата ни се смеябт.
Сънуваме вселени доброта,
но още не достигаме до нея.

Жадуваме за шепа топлина,
но дланите са груби и студени.
Празнуваме деня на съвестта
и лъжем се, че ние сме сплотени.

Бушуваме на грешните места
и вечер си събираме сълзите.
Пътуваме с разперени крила
и цели се намираме в мечтите.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??