thedac (Димитър Драганов)
864 1125
Dec 10, 2020, 11:01 PM

Попътен вятър 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
587 2 3

Мечтая си да бъдем по-добри
и някак си усмихнато човечни,
но зная, че издигам планини
от моите илюзии далечни.

Боли, че сме оставени сами,
и дните ни отлитат като птици.
Навън вали, а утрото блести.
Съдбите ни са кацнали на жици.

Умората е хищен господар
на хората, от болката сломени.
Душата е танцуващ нестинар.
Очите ни са огненочервени.

Будуваме смирени през нощта
и сякаш небесата ни се смеябт.
Сънуваме вселени доброта,
но още не достигаме до нея.

Жадуваме за шепа топлина,
но дланите са груби и студени.
Празнуваме деня на съвестта
и лъжем се, че ние сме сплотени.

Бушуваме на грешните места
и вечер си събираме сълзите.
Пътуваме с разперени крила
и цели се намираме в мечтите.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??