Попътен вятър
Мечтая си да бъдем по-добри
и някак си усмихнато човечни,
но зная, че издигам планини
от моите илюзии далечни.
Боли, че сме оставени сами,
и дните ни отлитат като птици.
Навън вали, а утрото блести.
Съдбите ни са кацнали на жици.
Умората е хищен господар
на хората, от болката сломени.
Душата е танцуващ нестинар.
Очите ни са огненочервени.
Будуваме смирени през нощта
и сякаш небесата ни се смеябт.
Сънуваме вселени доброта,
но още не достигаме до нея.
Жадуваме за шепа топлина,
но дланите са груби и студени.
Празнуваме деня на съвестта
и лъжем се, че ние сме сплотени.
Бушуваме на грешните места
и вечер си събираме сълзите.
Пътуваме с разперени крила
и цели се намираме в мечтите.
© Димитър Драганов All rights reserved.
