Попътен вятър

10 дек. 2020 г., 23:01

Поэзия » Философская, Гражданская

4.8 / 4

757 2 3

Мечтая си да бъдем по-добри
и някак си усмихнато човечни,
но зная, че издигам планини
от моите илюзии далечни.
Боли, че сме оставени сами,
и дните ни отлитат като птици.
Навън вали, а утрото блести.
Съдбите ни са кацнали на жици.
Умората е хищен господар
на хората, от болката сломени.
Душата е танцуващ нестинар.
Очите ни са огненочервени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Близнаците
Попрыгун

Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
Думите тежат

Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
Мир

Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »