ПОПЪТНА ЛЮБОВ

Ако някога, Любов, решиш да ме напуснеш,
ще съществувам ли в мъртъв, тъмен полусън?
Ако жаждата за живот в душата ми прекършиш,
ще бъда птица замръзнала в снеговете навън.

Вятърът ще откъсва от крилете ми настървено
перцата, отнасяйки ги в ледената пустош дива,
а сърцето ще пулсира бавно, гневно заслепено
от спомена, че исках да съм измамно щастлива.

Не ме напускай, Любов! Без теб съм вейка суха,
затъпкана в калта, безплодна, безнадеждна,
бездуховна, изпратена на пристан в трета глуха,
където умират още неродените светли копнежи.

Не ме изоставяй, Любов! Ако ме напуснеш ти,
то значи, че Бог ме е напуснал и е отнесъл
душата ми. Искам да обичам, да ме обичаш ти,
животе мой, дори в най-късната ми тъжна есен.

Бъди до мен, в мен, Любов, дори в бури снежни!
Ще те раздавам с блага нежност на децата си.
Ще бъда с тях в мечтите им светли, безбрежни,
за да имат огънчета попътна любов в сърцата си.

07 01 2016