8 янв. 2020 г., 00:13

Попътна любов

686 0 0

ПОПЪТНА ЛЮБОВ

 

Ако някога, Любов, решиш да ме напуснеш,
ще съществувам ли в мъртъв, тъмен полусън?
Ако жаждата за живот в душата ми прекършиш,
ще бъда птица замръзнала в снеговете навън.

 

Вятърът ще откъсва от крилете ми настървено
перцата, отнасяйки ги в ледената пустош дива,
а сърцето ще пулсира бавно, гневно заслепено
от спомена, че исках да съм измамно щастлива.

 

Не ме напускай, Любов! Без теб съм вейка суха,
затъпкана в калта, безплодна, безнадеждна,
бездуховна, изпратена на пристан в трета глуха,
където умират още неродените светли копнежи.

 

Не ме изоставяй, Любов! Ако ме напуснеш ти,
то значи, че Бог ме е напуснал и е отнесъл
душата ми. Искам да обичам, да ме обичаш ти,
животе мой, дори в най-късната ми тъжна есен.

 

Бъди до мен, в мен, Любов, дори в бури снежни!
Ще те раздавам с блага нежност на децата си.
Ще бъда с тях в мечтите им светли, безбрежни,
за да имат огънчета попътна любов в сърцата си.

 

07 01 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...