28 oct 2007, 11:46

Попътно... 

  Poesía
698 0 18

***

Под мойта безумна и тихичка стряха,
надеждата расне без почва и плаха...
Все по нея въздишам печална и волна,
макар да съм чужда на къщата болна...

Да питам не искам, безсрамно в очите,
отде са кръвта и солта на сълзите...
Научих в мълчание, крайно достъпно,
да виждам степта и да ходя попътно...

Не съм разлютена и вече не плюя,
отчупвам слуха си, щом проповед чуя...
Разпръсвам попътно над степите сухи
надежди за мойте обични и глухи...

За тях съм посяла и крехко отроче,
което в тъмата към мен да ги сочи...
Откъртих си стряхата тиха, безумна
и тръгнах в пустинята - хладна и лунна...

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??