Oct 28, 2007, 11:46 AM

Попътно...

Poetry

851 0 18

***

Под мойта безумна и тихичка стряха,
надеждата расне без почва и плаха...
Все по нея въздишам печална и волна,
макар да съм чужда на къщата болна...

Да питам не искам, безсрамно в очите,
отде са кръвта и солта на сълзите...
Научих в мълчание, крайно достъпно,
да виждам степта и да ходя попътно...

Не съм разлютена и вече не плюя,
отчупвам слуха си, щом проповед чуя...
Разпръсвам попътно над степите сухи
надежди за мойте обични и глухи...

За тях съм посяла и крехко отроче,
което в тъмата към мен да ги сочи...
Откъртих си стряхата тиха, безумна
и тръгнах в пустинята - хладна и лунна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Kronen (Владимир )

За пореден път ме смайваш ..

поздрав за стиха ....

2007-11-07T17:06:24+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

Вече съм влюбен в теб!!!

2007-10-29T08:58:33+02:00
Аквалия (Лилия Ресенска)

Много модерен и силен стих, изпълнен в класически вариант!
"Научих в мълчание, крайно достъпно,
да виждам степта и да ходя попътно..."
Аплодисменти!

2007-10-29T08:37:53+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

))) Прочетох го три пъти, а това не ми се случва често ! Поздравления !

2007-10-28T21:06:42+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Чудесно е!

2007-10-28T20:56:23+02:00