Oct 28, 2007, 11:46 AM

Попътно...

  Poetry
851 0 18

***

Под мойта безумна и тихичка стряха,
надеждата расне без почва и плаха...
Все по нея въздишам печална и волна,
макар да съм чужда на къщата болна...

Да питам не искам, безсрамно в очите,
отде са кръвта и солта на сълзите...
Научих в мълчание, крайно достъпно,
да виждам степта и да ходя попътно...

Не съм разлютена и вече не плюя,
отчупвам слуха си, щом проповед чуя...
Разпръсвам попътно над степите сухи
надежди за мойте обични и глухи...

За тях съм посяла и крехко отроче,
което в тъмата към мен да ги сочи...
Откъртих си стряхата тиха, безумна
и тръгнах в пустинята - хладна и лунна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...