16 sept 2008, 14:00

Попътно (От извора) 

  Poesía » Otra
778 0 5
Когато тръгнеш да събираш в шепи
от всяко цвете капчици роса...
Когато с пръст ти нарисуваш на небето
най-пъстроцветната дъга...

Когато, застанал под дъждовния облак,
броиш всяка сълзица любов...
Когато извикаш на върха отсреща
и чуеш отекващ неговия зов...

Когато започнеш да пълниш морето - бездънно,
на твоята жадна душа...
Когато в очите бисери откриваш,
докато търсиш любовта...

Тогава отпиваш от извора вечен,
капка по капка - сърдечно дихание.
Тогава вървиш по път - безконечен,
към себе си - твоето призвание.

© Доротея Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??