16 sept 2008, 14:00

Попътно (От извора)

  Poesía » Otra
1.3K 0 5
Когато тръгнеш да събираш в шепи
от всяко цвете капчици роса...
Когато с пръст ти нарисуваш на небето
най-пъстроцветната дъга...

Когато, застанал под дъждовния облак,
броиш всяка сълзица любов...
Когато извикаш на върха отсреща
и чуеш отекващ неговия зов...

Когато започнеш да пълниш морето - бездънно,
на твоята жадна душа...
Когато в очите бисери откриваш,
докато търсиш любовта...

Тогава отпиваш от извора вечен,
капка по капка - сърдечно дихание.
Тогава вървиш по път - безконечен,
към себе си - твоето призвание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доротея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....