Sep 16, 2008, 2:00 PM

Попътно (От извора)

  Poetry » Other
1.3K 0 5
Когато тръгнеш да събираш в шепи
от всяко цвете капчици роса...
Когато с пръст ти нарисуваш на небето
най-пъстроцветната дъга...

Когато, застанал под дъждовния облак,
броиш всяка сълзица любов...
Когато извикаш на върха отсреща
и чуеш отекващ неговия зов...

Когато започнеш да пълниш морето - бездънно,
на твоята жадна душа...
Когато в очите бисери откриваш,
докато търсиш любовта...

Тогава отпиваш от извора вечен,
капка по капка - сърдечно дихание.
Тогава вървиш по път - безконечен,
към себе си - твоето призвание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доротея All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...