Попътно (От извора)
от всяко цвете капчици роса...
Когато с пръст ти нарисуваш на небето
най-пъстроцветната дъга...
Когато, застанал под дъждовния облак,
броиш всяка сълзица любов...
Когато извикаш на върха отсреща
и чуеш отекващ неговия зов...
Когато започнеш да пълниш морето - бездънно,
на твоята жадна душа...
Когато в очите бисери откриваш,
докато търсиш любовта...
Тогава отпиваш от извора вечен,
капка по капка - сърдечно дихание.
Тогава вървиш по път - безконечен,
към себе си - твоето призвание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
