31 ago 2007, 18:54

Поради М...

  Poesía
919 1 2

Мъртъв съм.
Жив труп съм.
Разяждан съм от болка и самота
в моя гроб-любов.
Гния, бавно, необратимо.
Мъртъв съм, но ме боли.
Труп съм, дърво съм,
но усещам жестоки удари...
Дърво със капещи листа съм,
дърво с окапали листа съм,
които всеки настъпва.
Горя страстно, пламенно,
но угасвам и остава
едно голямо нищо.
Малко жар, тлея.
Дори пепел не остана,
а искам да намеря пепелта си
и като феникс да се възродя от нея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчо Узунов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хмммм... и в твоите стихове не липсва болка и самота... Но аз знам, а както съм сигурна и ти също, животът определно не е само това Той всъщност е невероятен... в някои моменти. Радвам се, че оценяваш творбите ми, чувството е взаимно : )))) Успех!
  • Не унивай!Усмихни се!Бъди силен!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...