nossferatu (Лъчо Узунов)
17 179
31 ago 2007, 18:54

Поради М... 

  Poesía
668 1 2

Мъртъв съм.
Жив труп съм.
Разяждан съм от болка и самота
в моя гроб-любов.
Гния, бавно, необратимо.
Мъртъв съм, но ме боли.
Труп съм, дърво съм,
но усещам жестоки удари...
Дърво със капещи листа съм,
дърво с окапали листа съм,
които всеки настъпва.
Горя страстно, пламенно,
но угасвам и остава
едно голямо нищо.
Малко жар, тлея.
Дори пепел не остана,
а искам да намеря пепелта си
и като феникс да се възродя от нея.

© Лъчо Узунов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хмммм... и в твоите стихове не липсва болка и самота... Но аз знам, а както съм сигурна и ти също, животът определно не е само това Той всъщност е невероятен... в някои моменти. Радвам се, че оценяваш творбите ми, чувството е взаимно : )))) Успех!
  • Не унивай!Усмихни се!Бъди силен!
Propuestas
: ??:??