Поради М...
Мъртъв съм.
Жив труп съм.
Разяждан съм от болка и самота
в моя гроб-любов.
Гния, бавно, необратимо.
Мъртъв съм, но ме боли.
Труп съм, дърво съм,
но усещам жестоки удари...
Дърво със капещи листа съм,
дърво с окапали листа съм,
които всеки настъпва.
Горя страстно, пламенно,
но угасвам и остава
едно голямо нищо.
Малко жар, тлея.
Дори пепел не остана,
а искам да намеря пепелта си
и като феникс да се възродя от нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчо Узунов Всички права запазени
Той всъщност е невероятен... в някои моменти. Радвам се, че оценяваш творбите ми, чувството е взаимно : )))) Успех!
