Мъртъв съм.
Жив труп съм.
Разяждан съм от болка и самота
в моя гроб-любов.
Гния, бавно, необратимо.
Мъртъв съм, но ме боли.
Труп съм, дърво съм,
но усещам жестоки удари...
Дърво със капещи листа съм,
дърво с окапали листа съм,
които всеки настъпва.
Горя страстно, пламенно,
но угасвам и остава
едно голямо нищо.
Малко жар, тлея.
Дори пепел не остана,
а искам да намеря пепелта си
и като феникс да се възродя от нея.
© Лъчо Узунов All rights reserved.
Той всъщност е невероятен... в някои моменти. Радвам се, че оценяваш творбите ми, чувството е взаимно : )))) Успех!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
