Мъртъв съм.
Жив труп съм.
Разяждан съм от болка и самота
в моя гроб-любов.
Гния, бавно, необратимо.
Мъртъв съм, но ме боли.
Труп съм, дърво съм,
но усещам жестоки удари...
Дърво със капещи листа съм,
дърво с окапали листа съм,
които всеки настъпва.
Горя страстно, пламенно,
но угасвам и остава
едно голямо нищо.
Малко жар, тлея.
Дори пепел не остана,
а искам да намеря пепелта си
и като феникс да се възродя от нея.
© Лъчо Узунов All rights reserved.
Той всъщност е невероятен... в някои моменти. Радвам се, че оценяваш творбите ми, чувството е взаимно : )))) Успех!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
