3 jul 2009, 23:02

Пораснах

Poesía » Otra

885 0 1

И тази вечер не дойде,
а нали за мене беше резерве?!
Обичаш с мен да си играеш,
но ще се опариш, това да знаеш!

Малката ти кукличка изчезна,
сега ред е крилата ти да резна!
Свърши вече твоето време,
отървах се аз от затворническото ти бреме!

Върви си, бързо се махни,
ще затрия всичко, разбери!
Когато те исках, ти не разбра,
вече съм друга и са други времена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lonelyman (Златко Тошков)

Чудесно!
Само така.
Бъди горда, с вдигната глава.

2009-07-05T14:37:40+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9