И тази вечер не дойде,
а нали за мене беше резерве?!
Обичаш с мен да си играеш,
но ще се опариш, това да знаеш!
Малката ти кукличка изчезна,
сега ред е крилата ти да резна!
Свърши вече твоето време,
отървах се аз от затворническото ти бреме!
Върви си, бързо се махни,
ще затрия всичко, разбери!
Когато те исках, ти не разбра,
вече съм друга и са други времена!
© Йоанна Маринова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
