Пораснах пак... 

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

• dragon (Никица Христов)

  2011-11-06T13:50:20+02:00
  харесах!
• кумеца (Румен Ченков)

  2011-10-29T20:55:42+03:00
  Красимир Обретенов е прав - последните две строфи развалят всичко. Ако ги промениш, стихотворението ще е добро. Разбира се, това е само съвет.
• странница (Сеси)

  2011-10-23T12:53:05+03:00
  !
• kiobretenov (Красимир Обретенов)

  2011-10-11T14:55:02+03:00
  Нещо не мога да го разбера този финал "който и не иска, ама не
  пуска го един отгоре".
• M1234567891 (Миночка Митева)

  2011-10-11T08:49:17+03:00
  Поздравявам те за прекрасното произведение!
• rozza (Радка Миндова)

  2011-10-10T16:21:27+03:00
  Това е истинското...
  Поздрав!
• ekstasis (Михаил Цветански)

  2011-10-10T15:20:30+03:00
  Много човешко...Силно!
  Поздравления!
• feia (Вилдан Сефер)

  2011-10-10T15:02:01+03:00
  Пораснала си!
• vodoleia (Мария)

  2011-10-10T14:07:59+03:00
  Тъжни размисли поражда стихът. Самотата ни кара да оценяваме някои дребни неща, които имат огромно значение.
  Поздрав!
• Laska (Ласка Александрова)

  2011-10-10T14:07:05+03:00
  "И той човек е, даже
  повече от теб."
  !
  Поздрав!