Пораснах пак...
| Не ми пречи… | ||
| моля те, не казвай нищо. | ||
| Сама съм и така | ||
| аз искам да си продължи. | ||
| Обичам си сълзите… | ||
| те стичат се на воля. | ||
| Не ме боли, повярвай. | ||
| Даже много ми върви. | ||
| Когато нямаш нищо, | ||
| по-истинска е и една | ||
| усмивка, адресирана | ||
| към онзи непознат, | ||
| заровил се в контейнера | ||
| пред мен… | ||
| И той човек е, даже | ||
| повече от теб. | ||
| Защото ти спокойно спиш, | ||
| а той се бори за живота… | ||
| който и не иска, ама не | ||
| пуска го един отгоре. | ||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
