10.10.2011 г., 1:12 ч.
Пораснах пак...
| Не ми пречи… | ||
| моля те, не казвай нищо. | ||
| Сама съм и така | ||
| аз искам да си продължи. | ||
| Обичам си сълзите… | ||
| те стичат се на воля. | ||
| Не ме боли, повярвай. | ||
| Даже много ми върви. | ||
| Когато нямаш нищо, | ||
| по-истинска е и една | ||
| усмивка, адресирана | ||
| към онзи непознат, | ||
| заровил се в контейнера | ||
| пред мен… | ||
| И той човек е, даже | ||
| повече от теб. | ||
| Защото ти спокойно спиш, | ||
| а той се бори за живота… | ||
| който и не иска, ама не | ||
| пуска го един отгоре. | ||
© Мариана Вълкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
харесах!
-
Красимир Обретенов е прав - последните две строфи развалят всичко. Ако ги промениш, стихотворението ще е добро. Разбира се, това е само съвет.
-
!
-
Нещо не мога да го разбера този финал "който и не иска, ама не
пуска го един отгоре". -
Поздравявам те за прекрасното произведение!
-
Това е истинското...
Поздрав! -
Много човешко...Силно!
Поздравления! -
Пораснала си!
-
Тъжни размисли поражда стихът. Самотата ни кара да оценяваме някои дребни неща, които имат огромно значение.
Поздрав! -
"И той човек е, даже
повече от теб."
!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
