Порастване
Зимата ухае ми на пролет,
слънце от гнездото си полита,
мислите - кокичета наболи,
колко съм пораснала, ме питат.
Колко съм пораснала, не зная,
ведър ми е коренът и жаден,
с цъфналите клони търся рая,
който отначало ми е даден.
слънце от гнездото си полита,
мислите - кокичета наболи,
колко съм пораснала, ме питат.
Колко съм пораснала, не зная,
ведър ми е коренът и жаден,
с цъфналите клони търся рая,
който отначало ми е даден.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Филипова Todos los derechos reservados
