Порастване

10 февр. 2011 г., 19:51

Поэзия » Философская

976 0 2

Зимата ухае ми на пролет,
слънце от гнездото си полита,
мислите - кокичета наболи,
колко съм пораснала, ме питат.

Колко съм пораснала, не зная,
ведър ми е коренът и жаден,
с цъфналите клони търся рая,
който отначало ми е даден.

Порастване

Свързани произведения

Комментарии

Предложения