Порастване
Зимата ухае ми на пролет,
слънце от гнездото си полита,
мислите - кокичета наболи,
колко съм пораснала, ме питат.
Колко съм пораснала, не зная,
ведър ми е коренът и жаден,
с цъфналите клони търся рая,
който отначало ми е даден.
слънце от гнездото си полита,
мислите - кокичета наболи,
колко съм пораснала, ме питат.
Колко съм пораснала, не зная,
ведър ми е коренът и жаден,
с цъфналите клони търся рая,
който отначало ми е даден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Филипова Всички права запазени
