19 jun 2006, 23:53

Поразителка на човешките мечти

  Poesía
839 0 2

     Поразителка на човешките мечти


Точно когато всичко се нарежда добре,
точно тогава трябва някой да умре.
Точно когато излизаме от калта,
точно тогава сполетява ни смъртта
не оставя сили за живот дори у нашите деца
но това е той -
мръсен, подъл понякога дори горчив,
а за някои е просто натрапчиво красив
но живота - какъвто и да е...
всеки трябва да умре...
за да отстъпи място и на другите...
тя е черна и сама
тя се казва просто Смърт
и със своя леден сърп
прорязва нашите мечти!
Но защо сега се случи?...
няма кой да обясни...
А той - жизнен и винаги млад
винаги стараещ се да бъде Той богат.
Това е животът...
Но за някои се оказва просто бавна смърт...
а как да е различно...
тук може само да стане
още по трагично...
Просто трябва да живеем
един несправедлив живот.
Не за всеки има „тортички и пасти”
Този живот е пълен само
с „размисли и страсти”!!!...
И толкова различни са -
Живота и Смъртта, но
винаги вървят ръка за ръка,
но, ако това сега не беше така,
нямаше да съществува света
и затова трябва да се примирим и
дори с наведени глави напред да вървим!!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Ракова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,искам само да вметна, че това трябваше да е текст на песен (в "Ар енд би" стил),но по стечение на обсточтелствата остана просто стих от мъглявата дейвствителност.
  • Да животът е скапан,добре си го написала в това стихотворение!Много е тъжно...но въпреки това ми хареса! 6

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...