Jun 19, 2006, 11:53 PM

Поразителка на човешките мечти

  Poetry
834 0 2

     Поразителка на човешките мечти


Точно когато всичко се нарежда добре,
точно тогава трябва някой да умре.
Точно когато излизаме от калта,
точно тогава сполетява ни смъртта
не оставя сили за живот дори у нашите деца
но това е той -
мръсен, подъл понякога дори горчив,
а за някои е просто натрапчиво красив
но живота - какъвто и да е...
всеки трябва да умре...
за да отстъпи място и на другите...
тя е черна и сама
тя се казва просто Смърт
и със своя леден сърп
прорязва нашите мечти!
Но защо сега се случи?...
няма кой да обясни...
А той - жизнен и винаги млад
винаги стараещ се да бъде Той богат.
Това е животът...
Но за някои се оказва просто бавна смърт...
а как да е различно...
тук може само да стане
още по трагично...
Просто трябва да живеем
един несправедлив живот.
Не за всеки има „тортички и пасти”
Този живот е пълен само
с „размисли и страсти”!!!...
И толкова различни са -
Живота и Смъртта, но
винаги вървят ръка за ръка,
но, ако това сега не беше така,
нямаше да съществува света
и затова трябва да се примирим и
дори с наведени глави напред да вървим!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Ракова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,искам само да вметна, че това трябваше да е текст на песен (в "Ар енд би" стил),но по стечение на обсточтелствата остана просто стих от мъглявата дейвствителност.
  • Да животът е скапан,добре си го написала в това стихотворение!Много е тъжно...но въпреки това ми хареса! 6

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...