23 mar 2011, 19:42

Порцеланова сватба 

  Poesía » Otra
2756 0 8
Вървях със теб през бурите сломена.
Понякога се раждах, честичко умирах.
За теб съм сякаш здраво запоена,
че мога да прощавам и да се намирам.
С години се страхувах, че те губя,
но щом страха си надживях,
разбрах, че мога и да съм щастлива
със вятъра, когото закопнях...
Той галеше ме, аз криле съшивах
от сълзите и стигах лунен бряг.
Там в нощите от сънища изпридах
илюзии за земния си свят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??