Порцеланова сватба
Вървях със теб през бурите сломена.
Понякога се раждах, честичко умирах.
За теб съм сякаш здраво запоена,
че мога да прощавам и да се намирам.
С години се страхувах, че те губя,
но щом страха си надживях,
разбрах, че мога и да съм щастлива
със вятъра, когото закопнях...
Той галеше ме, аз криле съшивах
от сълзите и стигах лунен бряг.
Там в нощите от сънища изпридах
илюзии за земния си свят.
Дали съм грешна? Господ знае...
Щом може да е грях любов безмерна,
която ме теши и ме терзае,
то аз от всички съм най-грешна.
Но съм до теб във радост или болка,
и в тази пролет - фин порцелан.
Дали си на сърцето половинка
и оня свят със теб ли ще делим, не знам.
Ще отшумят с годините ни тези люти бури,
а ледовете някога ще се стопят...
Ще нося в себе си на вятъра следите,
ала без теб ще рухне целият ми свят.
За теб ще са сълзите ми, съпруже,
защото залъка си с мене си делил.
Ти трън в плътта ми, аз на шия камък,
но тази вечер виното ще споделим.
Наливай, чашите ни да преливат
от на лозата тръпновидния нектар,
че може в тази нощ да се долюбят
телата и душите ни, от Бога дар.
22 февруари - 20 години от годежа
23 март - 20 години от сватбата
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
