pepsi1975 (Пепи Оджакова) pepsi1975 (Пепи Оджакова)
4 252
22 may 2008, 11:27

Пореден монолог...

  Poesía
683 0 10

Погледни в очите ми!

Не, по-добре в своите го направи!

Кажи какво съзираш,

но този път не ме лъжи, помни!

Страхуваш се да го направиш -

и в моите, и в своите дори.

Защото там ще видиш нашите мечти,

разбити, стенещи и с кървави следи.

Пътеките загубиха нашите сърца,

облаци се скупчиха над нашата стреха.

Къщата затворихме без трясък,

но ключа го дай на мен...

Теб да преоткривам понякога ще идвам,

сянката позната ще диря в самотата.

Слуха си силно ще напрягам,

думите сподавени може и да чуя.

С надежда повече неща да разбера,

защо се наранихме и двамата така...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0