Пореден монолог...
Погледни в очите ми!
Не, по-добре в своите го направи!
Кажи какво съзираш,
но този път не ме лъжи, помни!
Страхуваш се да го направиш -
и в моите, и в своите дори.
Защото там ще видиш нашите мечти,
разбити, стенещи и с кървави следи.
Пътеките загубиха нашите сърца,
облаци се скупчиха над нашата стреха.
Къщата затворихме без трясък,
но ключа го дай на мен...
Теб да преоткривам понякога ще идвам,
сянката позната ще диря в самотата.
Слуха си силно ще напрягам,
думите сподавени може и да чуя.
С надежда повече неща да разбера,
защо се наранихме и двамата така...
© Пепи Оджакова All rights reserved.
