24 feb 2013, 0:16

Поредна игра

  Poesía » Otra
622 0 2

Поредна игра

 

Упорито винаги тя дебне 

веднага да се лепне гръмко

до теб, пред теб, след теб,

блести  с крясък  виж ме!

 

Така се бори жалко 

да получи почит тя,

за преданост голяма

на  зловеща ù съдба.

 

Така е в живота днес,

несподелената  любов

с отминалото лято

и несбъдната мечта.

 

На сцената голяма днес

играта е голяма и коварна,

политиката, любов голяма,

погуби тя своя народ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря !
  • Не си струва, човек да пише за дребни души.Където и да се лепва ще пада.
    Но е станало хубаво и интересно стихотворение.Дерзай !

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...