24.02.2013 г., 0:16

Поредна игра

616 0 2

Поредна игра

 

Упорито винаги тя дебне 

веднага да се лепне гръмко

до теб, пред теб, след теб,

блести  с крясък  виж ме!

 

Така се бори жалко 

да получи почит тя,

за преданост голяма

на  зловеща ù съдба.

 

Така е в живота днес,

несподелената  любов

с отминалото лято

и несбъдната мечта.

 

На сцената голяма днес

играта е голяма и коварна,

политиката, любов голяма,

погуби тя своя народ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря !
  • Не си струва, човек да пише за дребни души.Където и да се лепва ще пада.
    Но е станало хубаво и интересно стихотворение.Дерзай !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...