20 nov 2006, 9:39

Поредната трагедия

Poesía

1.2K 1 2

Караш ме от себе си
да се отричам.
Караш ме на пода да се свличам
и да нямам сили даже и да дишам.
Караш ме да крещя в отчаяние,
всеки ден подлагаш ме
на нечовешко страдание.
Караш ме да
изпадам в истерия,
защото отново за мене оставаш си мистерия.

Разиграва се поредната трагедия.
Едно момиче влюбено,
но в не за нея отредения.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

sladkata_BIBsSs (Биляна Банова)

На мен ми харесва,много чувство си показала в този стих.Браво!

2006-12-03T18:29:50+02:00
patenceto (Надя Георгиева)

Пишеш много добре по принцип, но ако трябва да сме честни тук не си се справила, римата е изключително натрапчива, но въпреки това двойката не е от мен, аз няма да ти поставям оценка.
Може да го оправиш и да запазиш смисъла, предполагам ще се получи.

2006-11-20T10:34:35+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0