20 nov 2006, 9:39

Поредната трагедия

  Poesía
1.2K 1 2

Караш ме от себе си
да се отричам.
Караш ме на пода да се свличам
и да нямам сили даже и да дишам.
Караш ме да крещя в отчаяние,
всеки ден подлагаш ме
на нечовешко страдание.
Караш ме да
изпадам в истерия,
защото отново за мене оставаш си мистерия.

Разиграва се поредната трагедия.
Едно момиче влюбено,
но в не за нея отредения.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен ми харесва,много чувство си показала в този стих.Браво!
  • Пишеш много добре по принцип, но ако трябва да сме честни тук не си се справила, римата е изключително натрапчива, но въпреки това двойката не е от мен, аз няма да ти поставям оценка.
    Може да го оправиш и да запазиш смисъла, предполагам ще се получи.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...