Nov 20, 2006, 9:39 AM

Поредната трагедия

  Poetry
1.2K 1 2

Караш ме от себе си
да се отричам.
Караш ме на пода да се свличам
и да нямам сили даже и да дишам.
Караш ме да крещя в отчаяние,
всеки ден подлагаш ме
на нечовешко страдание.
Караш ме да
изпадам в истерия,
защото отново за мене оставаш си мистерия.

Разиграва се поредната трагедия.
Едно момиче влюбено,
но в не за нея отредения.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карина Кирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мен ми харесва,много чувство си показала в този стих.Браво!
  • Пишеш много добре по принцип, но ако трябва да сме честни тук не си се справила, римата е изключително натрапчива, но въпреки това двойката не е от мен, аз няма да ти поставям оценка.
    Може да го оправиш и да запазиш смисъла, предполагам ще се получи.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...