tamnokoska (Карина Кирова) tamnokoska (Карина Кирова)
1 78
20.11.2006 г., 9:39

Поредната трагедия

1.2K 1 2

Караш ме от себе си
да се отричам.
Караш ме на пода да се свличам
и да нямам сили даже и да дишам.
Караш ме да крещя в отчаяние,
всеки ден подлагаш ме
на нечовешко страдание.
Караш ме да
изпадам в истерия,
защото отново за мене оставаш си мистерия.

Разиграва се поредната трагедия.
Едно момиче влюбено,
но в не за нея отредения.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • sladkata_BIBsSs (Биляна Банова)
    sladkata_BIBsSs (Биляна Банова)
    На мен ми харесва,много чувство си показала в този стих.Браво!
  • patenceto (Надя Георгиева)
    patenceto (Надя Георгиева)
    Пишеш много добре по принцип, но ако трябва да сме честни тук не си се справила, римата е изключително натрапчива, но въпреки това двойката не е от мен, аз няма да ти поставям оценка.
    Може да го оправиш и да запазиш смисъла, предполагам ще се получи.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0