21 nov 2006, 22:45

Поредно

  Poesía
1.1K 0 5
Намирам в косите ти огън
и стоплям премръзнали мисли,
очите ти с цвят на природа
пазят моите вълнения и смисли

Намирам в сърцето ти крепост,
заслон от гротескни картини,
в ковчеже от сън ти дарявам,
свойте бурни, човешки години

Всеки ден малки късчета радост,
намирах и още намирам,
в душата ми мощно нараства
все по-силен копнеж да те имам

Да си само единствено моя,
богиня в малкия ми свят,
храм на всички мечти и желания
в който вечни огньове горят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никифор Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...