Поредно
и стоплям премръзнали мисли,
очите ти с цвят на природа
пазят моите вълнения и смисли
Намирам в сърцето ти крепост,
заслон от гротескни картини,
в ковчеже от сън ти дарявам,
свойте бурни, човешки години
Всеки ден малки късчета радост,
намирах и още намирам,
в душата ми мощно нараства
все по-силен копнеж да те имам
Да си само единствено моя,
богиня в малкия ми свят,
храм на всички мечти и желания
в който вечни огньове горят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никифор Никифоров Всички права запазени
