21.11.2006 г., 22:45

Поредно

1.1K 0 5
Намирам в косите ти огън
и стоплям премръзнали мисли,
очите ти с цвят на природа
пазят моите вълнения и смисли

Намирам в сърцето ти крепост,
заслон от гротескни картини,
в ковчеже от сън ти дарявам,
свойте бурни, човешки години

Всеки ден малки късчета радост,
намирах и още намирам,
в душата ми мощно нараства
все по-силен копнеж да те имам

Да си само единствено моя,
богиня в малкия ми свят,
храм на всички мечти и желания
в който вечни огньове горят

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никифор Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...