21 нояб. 2006 г., 22:45

Поредно

1.1K 0 5
Намирам в косите ти огън
и стоплям премръзнали мисли,
очите ти с цвят на природа
пазят моите вълнения и смисли

Намирам в сърцето ти крепост,
заслон от гротескни картини,
в ковчеже от сън ти дарявам,
свойте бурни, човешки години

Всеки ден малки късчета радост,
намирах и още намирам,
в душата ми мощно нараства
все по-силен копнеж да те имам

Да си само единствено моя,
богиня в малкия ми свят,
храм на всички мечти и желания
в който вечни огньове горят

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никифор Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...