14 oct 2020, 10:23

Порив далечен

  Poesía » Otra
383 1 0

Аз се боря за мир и любов
и красивите думи говоря.
Аз за новите дни съм готов
и с човека избягвам да споря.

 

Аз на всеки подавам ръка
и внимавам какво ще му кажа.
Не познавам вкуса на страха...
Той е мисъл последна в багажа.

 

Аз обичам да правя добро,
а каквото ще става, да става.
Аз приличам на птиче самò
и не тичам към блясък и слава.

 

Аз живея в сърцето с искра
и творя – вдъхновено човече.
Аз съм твоята близка звезда,
но душата е порив далечен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...