14 окт. 2020 г., 10:23

Порив далечен

380 1 0

Аз се боря за мир и любов
и красивите думи говоря.
Аз за новите дни съм готов
и с човека избягвам да споря.

 

Аз на всеки подавам ръка
и внимавам какво ще му кажа.
Не познавам вкуса на страха...
Той е мисъл последна в багажа.

 

Аз обичам да правя добро,
а каквото ще става, да става.
Аз приличам на птиче самò
и не тичам към блясък и слава.

 

Аз живея в сърцето с искра
и творя – вдъхновено човече.
Аз съм твоята близка звезда,
но душата е порив далечен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...