14 окт. 2020 г., 10:23

Порив далечен

382 1 0

Аз се боря за мир и любов
и красивите думи говоря.
Аз за новите дни съм готов
и с човека избягвам да споря.

 

Аз на всеки подавам ръка
и внимавам какво ще му кажа.
Не познавам вкуса на страха...
Той е мисъл последна в багажа.

 

Аз обичам да правя добро,
а каквото ще става, да става.
Аз приличам на птиче самò
и не тичам към блясък и слава.

 

Аз живея в сърцето с искра
и творя – вдъхновено човече.
Аз съм твоята близка звезда,
но душата е порив далечен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...