14 mar 2009, 9:01

Поробено човече 

  Poesía » Otra
761 0 9

Поробено човече

Живея в истинско измерение,
убих егоизъм и суета,
пред никого не правя поведение,
никому нищо не дължа.

Измерение холограмно,
точно копие на вечността,
сериозно, шеговито и реално,
съзнание в лъч светлина.

Протегната ръка,
от мелодията нота,
авангард на любовта,
искрата на живота.

Но егоизмът не умря
и ухилен  рече:
Роден си от светлина,
но роб си ми още, ЧОВЕЧЕ!

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Егоизмът е начин за себеуважение!
    Погрешно е да го отричаме, защото иначе щяхме да сме само колективен дух!
    Поздрав, Алекс!
  • Всеки е малко или много роб, най-малко на собствените си слабости, колкото и да се борим с тях
  • Интересен стих!Поздрав!
  • Роб ли?Жалко!Къде остана огненият ездач на Сатаната?Харесаха ми стиховете ти , първични ,истински ,неукрасени.
  • Има тибетско учение,мотото на което е - "Никой на никого не е длъжен.
    Не се променям за да ме харесат."
    Ако те приемат такъв,какъвто си - ти си намерил точният човек!
    Уч!!!
  • Привет, Алекс!
  • Его! - От всички страсти и съмнения
    ще се спася... В едно стихотворение...!
  • Поздрав, Алекс!
    заразяваш със свободолюбивия си дух...бъди!
Propuestas
: ??:??