14.03.2009 г., 9:01 ч.
Поробено човече
Поробено човече
Живея в истинско измерение,
убих егоизъм и суета,
пред никого не правя поведение,
никому нищо не дължа.
Измерение холограмно,
точно копие на вечността,
сериозно, шеговито и реално,
съзнание в лъч светлина.
Протегната ръка,
от мелодията нота,
авангард на любовта,
искрата на живота.
Но егоизмът не умря
и ухилен рече:
Роден си от светлина,
но роб си ми още, ЧОВЕЧЕ!
© Алекс учо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
-
Всеки е малко или много роб, най-малко на собствените си слабости, колкото и да се борим с тях
-
Интересен стих!Поздрав!
-
Роб ли?Жалко!Къде остана огненият ездач на Сатаната?Харесаха ми стиховете ти , първични ,истински ,неукрасени.
-
Има тибетско учение,мотото на което е - "Никой на никого не е длъжен.
Не се променям за да ме харесат."
Ако те приемат такъв,какъвто си - ти си намерил точният човек!
Уч!!! -
Привет, Алекс!
-
Его! - От всички страсти и съмнения
ще се спася... В едно стихотворение...! -
Поздрав, Алекс!
заразяваш със свободолюбивия си дух...бъди!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Погрешно е да го отричаме, защото иначе щяхме да сме само колективен дух!
Поздрав, Алекс!