14.03.2009 г., 9:01

Поробено човече

1.1K 0 9

Поробено човече

Живея в истинско измерение,
убих егоизъм и суета,
пред никого не правя поведение,
никому нищо не дължа.

Измерение холограмно,
точно копие на вечността,
сериозно, шеговито и реално,
съзнание в лъч светлина.

Протегната ръка,
от мелодията нота,
авангард на любовта,
искрата на живота.

Но егоизмът не умря
и ухилен  рече:
Роден си от светлина,
но роб си ми още, ЧОВЕЧЕ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Егоизмът е начин за себеуважение!
    Погрешно е да го отричаме, защото иначе щяхме да сме само колективен дух!
    Поздрав, Алекс!
  • Всеки е малко или много роб, най-малко на собствените си слабости, колкото и да се борим с тях
  • Интересен стих!Поздрав!
  • Роб ли?Жалко!Къде остана огненият ездач на Сатаната?Харесаха ми стиховете ти , първични ,истински ,неукрасени.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....