14.03.2009 г., 9:01

Поробено човече

1.1K 0 9

Поробено човече

Живея в истинско измерение,
убих егоизъм и суета,
пред никого не правя поведение,
никому нищо не дължа.

Измерение холограмно,
точно копие на вечността,
сериозно, шеговито и реално,
съзнание в лъч светлина.

Протегната ръка,
от мелодията нота,
авангард на любовта,
искрата на живота.

Но егоизмът не умря
и ухилен  рече:
Роден си от светлина,
но роб си ми още, ЧОВЕЧЕ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Егоизмът е начин за себеуважение!
    Погрешно е да го отричаме, защото иначе щяхме да сме само колективен дух!
    Поздрав, Алекс!
  • Всеки е малко или много роб, най-малко на собствените си слабости, колкото и да се борим с тях
  • Интересен стих!Поздрав!
  • Роб ли?Жалко!Къде остана огненият ездач на Сатаната?Харесаха ми стиховете ти , първични ,истински ,неукрасени.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...