Mar 14, 2009, 9:01 AM

Поробено човече

Poetry » Other

1.1K 0 9

Поробено човече

Живея в истинско измерение,
убих егоизъм и суета,
пред никого не правя поведение,
никому нищо не дължа.

Измерение холограмно,
точно копие на вечността,
сериозно, шеговито и реално,
съзнание в лъч светлина.

Протегната ръка,
от мелодията нота,
авангард на любовта,
искрата на живота.

Но егоизмът не умря
и ухилен рече:
Роден си от светлина,
но роб си ми още, ЧОВЕЧЕ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Егоизмът е начин за себеуважение!
Погрешно е да го отричаме, защото иначе щяхме да сме само колективен дух!
Поздрав, Алекс!

2009-03-14T20:02:10+02:00
Neon (Ол)

2009-03-14T14:13:03+02:00
Индиана (Криси)

Всеки е малко или много роб, най-малко на собствените си слабости, колкото и да се борим с тях

2009-03-14T13:47:14+02:00
IVETO_tattoo (Ивето)

Интересен стих!Поздрав!

2009-03-14T11:45:48+02:00
Illana (Ева Адамова)

Роб ли?Жалко!Къде остана огненият ездач на Сатаната?Харесаха ми стиховете ти , първични ,истински ,неукрасени.

2009-03-14T11:03:49+02:00