Пороци

Как така,

с цигарата в ръка?!?

Не беше ли беда,

в миналото все това?!?

Пак пороци,

мрачни, черни,

играеш с огън ти,

от съчките остават ти следи.

Знам твоето мнение,

за това положение,

но как може с такова безочие

да се любиш със всяко порочие?!?

Пак седиш в ъгъла свита,

като котка пребита,

в очите ти кръвта,

закрива любовта.

Животът бил река,

смъртта - небеса,

искала си да оставиш ти следа

за миналото на една жена.

Закривам моето творение

с малко размишление:

моля аз за умиление,

отговаряш ми с лечение...