Пороци
Пороци
Как така,
с цигарата в ръка?!?
Не беше ли беда,
в миналото все това?!?
Пак пороци,
мрачни, черни,
играеш с огън ти,
от съчките остават ти следи.
Знам твоето мнение,
за това положение,
но как може с такова безочие
да се любиш със всяко порочие?!?
Пак седиш в ъгъла свита,
като котка пребита,
в очите ти кръвта,
закрива любовта.
Животът бил река,
смъртта - небеса,
искала си да оставиш ти следа
за миналото на една жена.
Закривам моето творение
с малко размишление:
моля аз за умиление,
отговаряш ми с лечение...
© Виктория Великова All rights reserved.
