Aug 10, 2010, 11:42 AM

Пороци 

  Poetry » Phylosophy
553 0 1

Пороци


Как така,

с цигарата в ръка?!?

Не беше ли беда,

в миналото все това?!?


Пак пороци,

мрачни, черни,

играеш с огън ти,

от съчките остават ти следи.


Знам твоето мнение,

за това положение,

но как може с такова безочие

да се любиш със всяко порочие?!?


Пак седиш в ъгъла свита,

като котка пребита,

в очите ти кръвта,

закрива любовта.


Животът бил река,

смъртта - небеса,

искала си да оставиш ти следа

за миналото на една жена.


Закривам моето творение

с малко размишление:

моля аз за умиление,

отговаряш ми с лечение...

© Виктория Великова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??