28 may 2006, 23:31

ПОРОЙ

  Poesía
1.2K 0 7

 

 

                           ПОРОЙ

 

 

 

Денят е тъмносив, намусен и намръщен!

Слънцето е тъжно, зад облаци се крие.

Дъждът се сипе в порой отприщен,

на земята мърсотията опитва да отмие.

 

Цветята цветни чашки са навели,

без слънце чувстват се самотни.

Птиците на клони в дърветата се свили -

унили, не щат да пеят свойте песни.

 

И вятарът е седнал уморено в шубрака,

чакайки дъждът да свърши за да литне.

Земята, давеща се във вода без мярка,

се е превърнала в чорба от кал и стене!

 

Светкавици проблясват като камшици

хищни, търсещи дърво за да го повалят,

а след тях бумтят с топóве гръмотевици,

и в грохота на тази битка, капките валят!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

28. 05 . 2006 (23.18 h)

Senftenberg - Germany

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....