28 may 2006, 23:31

ПОРОЙ

  Poesía
1.2K 0 7

 

 

                           ПОРОЙ

 

 

 

Денят е тъмносив, намусен и намръщен!

Слънцето е тъжно, зад облаци се крие.

Дъждът се сипе в порой отприщен,

на земята мърсотията опитва да отмие.

 

Цветята цветни чашки са навели,

без слънце чувстват се самотни.

Птиците на клони в дърветата се свили -

унили, не щат да пеят свойте песни.

 

И вятарът е седнал уморено в шубрака,

чакайки дъждът да свърши за да литне.

Земята, давеща се във вода без мярка,

се е превърнала в чорба от кал и стене!

 

Светкавици проблясват като камшици

хищни, търсещи дърво за да го повалят,

а след тях бумтят с топóве гръмотевици,

и в грохота на тази битка, капките валят!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

28. 05 . 2006 (23.18 h)

Senftenberg - Germany

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...