ПОРОЙ
ПОРОЙ
Денят е тъмносив, намусен и намръщен!
Слънцето е тъжно, зад облаци се крие.
Дъждът се сипе в порой отприщен,
на земята мърсотията опитва да отмие.
Цветята цветни чашки са навели,
без слънце чувстват се самотни.
Птиците на клони в дърветата се свили -
унили, не щат да пеят свойте песни.
И вятарът е седнал уморено в шубрака,
чакайки дъждът да свърши за да литне.
Земята, давеща се във вода без мярка,
се е превърнала в чорба от кал и стене!
Светкавици проблясват като камшици
хищни, търсещи дърво за да го повалят,
а след тях бумтят с топóве гръмотевици,
и в грохота на тази битка, капките валят!
. . .
Ivaylo Atanassov
28. 05 . 2006 (23.18 h)
Senftenberg - Germany
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Атанасов Все права защищены
