28 мая 2006 г., 23:31

ПОРОЙ 

  Поэзия
919 0 7
ПОРОЙ
Денят е тъмносив, намусен и намръщен!
Слънцето е тъжно, зад облаци се крие.
Дъждът се сипе в порой отприщен,
на земята мърсотията опитва да отмие.
Цветята цветни чашки са навели,
без слънце чувстват се самотни.
Птиците на клони в дърветата се свили -
унили, не щат да пеят свойте песни.
И вятарът е седнал уморено в шубрака,
чакайки дъждът да свърши за да литне.
Земята, давеща се във вода без мярка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Все права защищены

Предложения
: ??:??