ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)
71 423
28 мая 2006 г., 23:31

ПОРОЙ 

  Поэзия
835 0 7

 

 

                           ПОРОЙ

 

 

 

Денят е тъмносив, намусен и намръщен!

Слънцето е тъжно, зад облаци се крие.

Дъждът се сипе в порой отприщен,

на земята мърсотията опитва да отмие.

 

Цветята цветни чашки са навели,

без слънце чувстват се самотни.

Птиците на клони в дърветата се свили -

унили, не щат да пеят свойте песни.

 

И вятарът е седнал уморено в шубрака,

чакайки дъждът да свърши за да литне.

Земята, давеща се във вода без мярка,

се е превърнала в чорба от кал и стене!

 

Светкавици проблясват като камшици

хищни, търсещи дърво за да го повалят,

а след тях бумтят с топóве гръмотевици,

и в грохота на тази битка, капките валят!

 

 

 

.   .   .

Ivaylo Atanassov

28. 05 . 2006 (23.18 h)

Senftenberg - Germany

 

 

 

 

 

 

© Ивайло Атанасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??