23 sept 2006, 12:59

ПОРТРЕТ

  Poesía
634 0 1
Слонове пъплят по твоето чело,
като тежките облачни мисли
на мравките
прокарват каньони под своите
стъпки,
красиви обезглавени тела
обвиват косите ти в своите корени,
спокойствието на дълбоките им цветове
обгръща и погребва твоя ужас,
коравите коралови устни,
нежно застинали
в живописни поляни,
разказват твоите молитви,
поръсени с гниеща пръст
и потопени в ръчно извезана магия,
самотни изсъхнали стебла
оскъдно протягат
своята импотентност
върху твоите скули -
безчувствени плътна
от меланхолични ментови лилии,
мъртвият отлив на твоята памет -
гробовно пресушил светлината
в твоите очи -
снася доволно
меките планински вериги
на твоето минало.
Твоят лик е изтръгнат от пръстта,
захвърлен-забравен
по тъмночервените хълмове
на облачни мигове.
Очите - флегматични, безгласни -
дали ще те открият някога?
 
 
9 юли, 2003

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анонимен Анонимен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...