23.09.2006 г., 12:59

ПОРТРЕТ

635 0 1
Слонове пъплят по твоето чело,
като тежките облачни мисли
на мравките
прокарват каньони под своите
стъпки,
красиви обезглавени тела
обвиват косите ти в своите корени,
спокойствието на дълбоките им цветове
обгръща и погребва твоя ужас,
коравите коралови устни,
нежно застинали
в живописни поляни,
разказват твоите молитви,
поръсени с гниеща пръст
и потопени в ръчно извезана магия,
самотни изсъхнали стебла
оскъдно протягат
своята импотентност
върху твоите скули -
безчувствени плътна
от меланхолични ментови лилии,
мъртвият отлив на твоята памет -
гробовно пресушил светлината
в твоите очи -
снася доволно
меките планински вериги
на твоето минало.
Твоят лик е изтръгнат от пръстта,
захвърлен-забравен
по тъмночервените хълмове
на облачни мигове.
Очите - флегматични, безгласни -
дали ще те открият някога?
 
 
9 юли, 2003

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимен Анонимен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...