Sep 23, 2006, 12:59 PM

ПОРТРЕТ

  Poetry
636 0 1
Слонове пъплят по твоето чело,
като тежките облачни мисли
на мравките
прокарват каньони под своите
стъпки,
красиви обезглавени тела
обвиват косите ти в своите корени,
спокойствието на дълбоките им цветове
обгръща и погребва твоя ужас,
коравите коралови устни,
нежно застинали
в живописни поляни,
разказват твоите молитви,
поръсени с гниеща пръст
и потопени в ръчно извезана магия,
самотни изсъхнали стебла
оскъдно протягат
своята импотентност
върху твоите скули -
безчувствени плътна
от меланхолични ментови лилии,
мъртвият отлив на твоята памет -
гробовно пресушил светлината
в твоите очи -
снася доволно
меките планински вериги
на твоето минало.
Твоят лик е изтръгнат от пръстта,
захвърлен-забравен
по тъмночервените хълмове
на облачни мигове.
Очите - флегматични, безгласни -
дали ще те открият някога?
 
 
9 юли, 2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анонимен Анонимен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...