Портрет

22 ago 2009, 22:58

Poesía

535 0 2

Портрет

Разглеждах те - и устните ти, и очите,

запомнях всяка част от теб,

рисувах те за мен и във гърдите

скрих аз скъпия портрет.

И, знаеш ли, за мене е шедьовър,

по-скъп от всичко във света -

сама да сложа толкова отрова

във собствената си душа.

Разглеждах те, за кой ли път последно

и вярвах, че няма да се върна пак,

отричах те и мразех от сърце, но

без теб очите ми потънаха във мрак.

Раглеждах те - и ето, пак те гледам,

със вечния ми страх, че ще простя,

раняваха ме - никой като тебе,

а само теб не мога да виня...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.